Горещо препоръчвам курса Изкуството да живееш на всеки!

Казвам се Веселина Янева от Хасково. Преминах курса Изкуството да живееш за първи път през 2009 година. Преди това не се бях интересувала от йога, но изпадайки в депресивно състояние, търсех начини да го преодолея. Моя приятелка ме насочи и ме увери, че именно йогата ще ми помогне. Много съм доволна и щастлива, че й се доверих тогава, и че попаднах на курс именно на Фондация Изкуството да живееш. На този курс научих и преосмислих доста неща в живота си, овладях прости и лесни начини да изчиствам стреса и да се зареждам с енергия чрез техниката Сударшан крия. Преоткрих света - красотата в природата, силата на любовта, удоволствието от общуването с хората. Станах нов човек - по-усмихнат, по-здрав, по-смел, по-организиран и успешен! 

Горещо препоръчвам на всеки този курс!

Изкуството да живееш ми даде надежда

Изкуството да живееш ми даде надежда. Преди да изкарам първия си курс YES!+ през ноември 2009 г. бях доста отчаяна и депресирана. Тъкмо приключих първата си година като студент по Право в УНСС в София - и понеже не бях взела един изпит - не можех да продължа следващата година. Тогава всичко ми се струваше безсмислено и глупаво. Аз се чувствах глупаво, че не съм се справила с един изпит.

Бях изгубила вяра в света.

Също така, още от както бях в гимназията, чувствах, че искам да направя нещо, с което да помогна за промяната на света. Фондация Изкуството да живееш ми помогна да сбъдна мечтата си. Всеки ден аз знам, че помагам на хората около себе си, помагам на Шри Шри Рави Шанкар да постигнем Свят без агресия и насилие, защото вярвам, че е възможно. Вече не ме е страх да говоря пред хора и да общувам с непознати, защото знам, че може това, което научат да промени живота им и да им върне свободата.

Сара Алсбей, София, 25г., студент по право

Изкуството да живееш ми даде нов живот

Когато бях на около 20 години си купих книжката на Венцислав Евтимов Йога и я оставих на рафта с останалите книги. След време една позната я поиска да я прегледа и  така и не ми я върна.

1997 година, когато бях точно на 40 години, беше най-лошата година за мен. До тогава всичко за мен беше розово, имах стабилна работа, занимавах се с парашутизъм и парапланеризъм (във въздуха се чувствах щастлив и бях себе си), бях здрав и не можех дори и да си помисля, че нещо може да се промени. На 28.04.1997 излязох да летя и въпреки видно лошото време, аз реших да литна. Литнах, беше силно турболетно, парапланера се смачка, оправих го. Втори път се смачка, но тоя път не успях и паднах на земята с голяма скорост. Бях на косъм от смъртта, подариха ми втори живот, и лежейки в болницата си казах, че здравето вече в моя живот ще е номер 1.

Една година по-късно чух за курса Изкуството да живееш, знаех че изчиства и раздвижва тялото и точно от това имах нужда. Това беше първият курс на фондация Изкуството да живееш в България воден от чаровната полякина Илонка Павлук. Семето беше посято, но му трябваше време да порастне и израстне. Следващата година отново се включих в курса Изкуството да живееш, и тогава направих и 40 дена упражненията Сударшан Крия без прекъсване. Последва две, три години пауза и токава научих, че в Шумен има група и се събират всяка сряда да правят Сударшан Крия. Залата на Изкуството да живееш за мой късмет беше на 3 минути от моя дом и тогава усетих, че колкото и натоварен да е бил денят ми, след като практикувахме Сударшан крия се чувствах по лек, освежен и зареден с енергия. Но ми трябваха още 2 или три години, за да намеря време за ежедневните практики и тогава пак за мой късмет ми направиха началото на работното време от 8.00 на 9.00 . Последваха курсовете Изкуството да живееш част 2,  част 3, ДСН, Изкуството на медитацията, Курс за подготовка на инструктори, незабравимите срещи с Шри Шри Рави Шанкар. Първоначално ме водеше любопитството, но по-късно желание и осъзнатост.

            Сега 15 години след първия курс аз преоткрих себе си, намерих отговор на въпросите, които са ме вълнували, постигнах хармония, мир със себе си и околните, успокоих моя търсещ и лутащ се ум и всичко това постигнах благодарение на плодовете, на семето засято преди 15 години. Изпълнен съм благодарност и с удоволствие преподавам Изкуството да живееш - част 1 в Шумен и други градове. Открих, че коренът на моето щастие, което намирах във въздуха с парашут или парапланер, е да живееш в настоящия момент. Замислих се, че втория си шанс за живот го заслужих с промяната. 

            Чувствам се щастлив и горд, че съм част от промяната, която настъпва на нашата планета, част от идеята да направим света едно по-добро място за живеене, част от най-голямото семейство Изкуството да живееш.

 Благодаря ти Гуруджи (Шри Шри Рави Шанкар, основател на фондация Изкуството да живееш и създател на техниката Сударшан Крия), всичко това постигнах благодарение на теб!

Пламен Кателиев Кателиев, Шумен

Курсът Изкуството да живееш промени живота ми

Изкарах курса Изкуството да живееш преди 4 години и до днес практикувам Сударшан крия и другите дихателни практики, които научих на въпросния курс. Изкарах курса в труден за мен момент - имах проблеми в следването, не се разбирах с тогавашната ми приятелка, имах и здравословни проблеми. Това преживяване, което бих препоръчал на всеки, беше като глътка свеж въздух в сивото ми ежедневие. На курса научих как да се справя с дълго подтисканите си емоции, хроничната си неувереност и дълго отлаганите за решаване проблеми. Научих се да се усмихвам по-често и да бъда по-отворен с хората. Благодарение на физическите и дихателни упражнения от курса, значително подобрих здравословното си състояние. И най-важното - курсът Изкуството да живееш отвори нови хоризонти пред мен - а именно - открих удоволствието от доброволчеството и преоткрих ентусиазма си. Това беше едно ново начало за мен :)

Милен Цанков, икономист, София

Изкуството да живееш и правилното дишане

  Пише ви едно момиче, за което водата е много повече от живот. Водата в каквито и да е форми, в каквито и съдове да е, водата на каквито и местa да е. Живея на брега на Черно море. През 2009 – та година се явявах на изпити за спасител към Червен кръст. Предстоеше ми изпит по плуване. Моят най – добър приятел ми разказа за фондация Изкуството да живееш и курсовете, които се провеждат там. Срещнах се с доброволец на фондация Изкуството да живееш, който отговаряше за града ни тогава и ми бе обяснено, че е много полезно за дишането ми. Ден преди това, на тренировката в басейна ми се беше схванал крака и треньора ми каза, че причината е защото НЕ ДИШАМ правилно. Стана ми интересно как и кое е правилното дишане и изкарах курса Изкуството да живееш и ето ме сега през 2013 – та, вече четвърта година се зареждам със Сударшан крия, и дишайки чист въздух всеки ден.

Първолета Маринова, програмист, 27 г. Варна