„Да празнуваш тишината“ е сборник от лекции на Шри Шри Рави Шанкар, всяка от които носи познание и мъдрост. Те могат да бъдат четени и по отделно, защото истините, които носят са универсални. Читателят или слушателят достига до дълбоки нива на знание, които ни доближават толкова близко до просветлението, че можем да усетим това дори на физическо ниво, особено след йога и медитация, когато сме в състояние, в което знанието може да бъде възприето най-пълно.
Тайната на това мъдростта в тази книга да е толкова въздействаща е, че в лекциите не се адресират абстрактни теми, напротив, темите са много близки и земни и обикновено са провокирани от някакъв конкретен въпрос, който някой от слушателите е задал. Човешките страсти, проблеми и търсения не се променят във времето, неподвластна на времето остава и мъдростта, която звучи еднакво актуално днес, така както е звучала в края на 90-те години.
Превръщането на живота в празник е безусловно:
„Празнувай тишината, празнувай и шума.
Празнувай живота, празнувай и смъртта.“
За да почувстваме и да се включим в този празник е необходимо първо да познаем себе си и да преценим дали сме такива, каквито искаме да бъдем - за какво са отворени сетивата ни, до колко сме подвластни на навиците си и как можем да се справим с тях и с пороците, от къде произхождат желанията и как те ни причиняват радост или страдание, какво е привързаността. Разгледани са всички чувства, на които сме способни - страх, съмнение, объркване, гняв, завист, алчност, негативност, чувствителност, състрадание, благодарност, любов … Мъдростта ни помага да разберем и осъзнаем променящият се свят и егото си, да проумеем вярата, истината и връзката на радостта със съвършенството.
Когато опознаем себе си, ние можем да поемем пътя към целта, която искаме да бъдем, пътят към щастието. За да не се предадем, по този път ще ни помагат щедростта, службата в полза на другите, духовните практики и връзката с нашия духовен учител.
Накрая на книгата е застъпена темата за нас, Бог и отвъд – Аз-ът и Бог, просветлението, безкрайността. И тогава отново си задаваме същия въпрос както в началото: „Кой съм аз?“. Виждаме, че ние не сме същите, каквито сме били в началото на книгата. Отново се връщаме към това как да достигнем щастието. Буботенето на ума не ни дава отговор, а напротив ни отдалечава от щастието и никоя мисъл не може да ни приближи към него. Осъзнаваме, че не можем да бъдем щастливи в шума на мислите си и че има щастие отвъд празнуването сред или заедно с другите.
Автор: Калин Лиловски
Няма коментари:
Публикуване на коментар