Шри Шри Рави Шанкар: Всичко, към което се стремим, е любов!

Шри Шри Рави Шанкар

Целта е да разцъфнем в съвършена, божествена любов, казва йога-учителят 

 

Шри Шри Рави Шанкар дойде за втори път в България, която нарича страната на розите. Шри Шри Рави Шанкар е роден през 1956 г. в Южна Индия. На 17 години завършва образованието си по съвременни и ведически науки в колежа "Сейнт Джозеф" към Бангалорския университет.

През 1981 г. Шри Шри Рави Шанкар основава фондацията „Изкуството да живееш”, която се превръща в една от най-големите неправителствени доброволчески организации в света.

През 1982 г. въвежда и разпространява Сударшан Крия, йога-техника, която освобождава стреса и токсините на физическо, умствено и емоционално ниво и допринася за по-добро здраве. През 1997 г. основава Международна асоциация за човешки ценности, чиито инициативи включват разрешаване на конфликти, оказване на материална и посттравматична помощ при бедствени положения и военни конфликти, програми за реабилитиране на затворници и др. Всяка година Негова святост Шри Шри Рави Шанкар пътува в над 35 страни по покана на различни институции, като събрания на Организацията на обединените нации, Върховния съвет за световен мир, Световния икономически форум, Европейския парламент, и на редица държавни глави и парламенти. Подготвихме за вас извадки от негови обръщения и книги, касаещи всеки от нас.

Каква е целта на живота? Какъв е крайният продукт, който искаме да видим в живота си? Какво искаме? Някои казват, че целта на живота е да не се връщаш отново на тази планета. Други казват, че любовта е целта в живота. Защо хората биха казали, че не искат да се връщат? Защото смятат, че тук няма любов или когато има любов, тя е много болезнена.

Когато хората ги боли или имат неприятности, не искат да се връщат. Ако това място беше толкова прекрасно и пълно с любов и божественост, тогава желанието да не се връщаш би отпаднало от само себе си. Когато видим целта на живота от всички страни, от всеки ъгъл, тогава крайният продукт, който искаме в живота, е любов, която не отмира, любов, която не причинява болка, любов, която расте и остава завинаги. Да предположим, че можеш да пожънеш всички успехи на света, дори да станеш най-богатият човек или най-известният човек, но в живота ти да няма любов. Тогава животът не би бил успех. Животът ще изглежда безплоден. От всеки ъгъл достигаме до същата точка, че всичко, към което се стремим в живота, е любов, божествена любов, любов, която е съвършена. Целта в живота е да разцъфнем в тази съвършена любов.

Сега въпросът всъщност е как да стигнем дотам, как да получим това, как да открием кое е препятствието за това в живота ни. Трябва да разберем, че това, което наистина ни възпрепятства по пътя към тази невинна любов, е егото. Какво е егото? Егото е като сън. Сънят съществува, докато не спре да съществува. Не можеш да наречеш съня реален, но не можеш да го наречеш и нереален, защото имаш преживяването. Егото е просто да бъдеш неестествен. Ако егото е толкова неестествено, защо всяко човешко същество има его? Причината да имаме его е, че то е необходимо по някакъв начин за израстването ни в живота.

Семето има обвивка или черупка около себе си и когато го напоиш с вода, то покълва и тогава покритието пада. По същия начин егото е необходима неестественост, която се развива в теб, когато си на две или три години. Преди това си в състояние на пълна, невинна, блажена любов. После се появява егото като обвивка. Това, което прави знанието, е да премахне тази обвивка от теб и да те направи отново като дете, естествен, непринуден и невинен. Когато си естествен, непринуден и невинен, няма его.

Егото не е материя, но не е и не-материя като тъмнината. Тъмнината е просто липса на светлина. Няма такова нещо, което се нарича его и да има материя. Може да се каже, че е просто липса на зрелост или липса на чисто знание. Как може да бъде преодоляно егото? Чрез самонаблюдение, чрез разбиране на себе си по-добре и чрез навлизане дълбоко в себе си в медитация.

БЕЗПОКОЙСТВОТО

В днешно време много хора се безпокоят за това как да се справят с безпокойството. Ето няколко начина, с които можеш да се справиш с безпокойството.
 Пей, танцувай и празнувай. Самото намерение да празнуваш ще те пренесе в по-хармонично състояние. Помисли какво можеш да направиш за другите, вместо да мислиш за себе си. Зареди се с енергия чрез служба.

•  Имай отношение на жертвеност.
  
•  Напомняй си, че си се отдал на по-велика цел.
  
•  Практикувай йога, дихателни упражнения и медитация.
  
•  Осъзнай преходността на света.
  
•  Имай вяра и се предай на Божественото. Знай, че има върховна сила, която те обича и е зад теб, и те приема напълно. Чувството за сигурност идва с това чувство на принадлежност.
  
•  Бъди смел и призови лъва в себе си.
  
•  Бъди непредсказуем за известно време. Безпокойството винаги е свързано с някакво очаквано действие, затова направи нещо напълно неуместно и непредсказуемо. Бъди готов за най-лошото.
  
•  Това ще те направи стабилен в ума.
  
•  Спомни си подобна ситуация в миналото, когато си успял да преодолееш безпокойството си.
  

ЖЕЛАНИЯТА

Желанията убиват радостта, а всъщност целта на всички желания е радост. Винаги, когато щастието изчезне от живота ти, погледни дълбоко в себе си и ще видиш, че това е заради желанията. И все пак всичко, което желаем, е щастие. Не се е родило създание, което да желае нещастие; никога не се е случвало преди и никога не ще се случи в бъдещето. Когато твоят малък ум се умори да тича насам-натам и да се скита, той достига до заключението: “Желанията ми убиха моето щастие.”

Не взимай живота прекалено насериозно, защото няма да се измъкнеш жив от него!

Хуморът е буферът, който те спасява от унижението. Ако имаш добро чувство за хумор, никога не можеш да бъдеш унижен, а ако откажеш да бъдеш унижен, ставаш непобедим. Хуморът събира хората, докато унижението ги разделя. В общество, разкъсано от унижение и обиди, хуморът е глътка свеж въздух. Доброто чувство за хумор те освобождава от страха и безпокойството.

Хуморът трябва да е съчетан с внимание и загриженост. Само хумор – без внимание и загриженост или подходящо действие, може да раздразни тези, които идват при теб със сериозни проблеми.

Хуморът може да поддържа духа високо, но ако се прекали с него, оставя лоша следа. Хумор с мъдрост създава празнична атмосфера, но хуморът без мъдрост е плитък. Хумор без чувствителност е сатира и се връща обратно при теб с повече проблеми. Мъдрите използват хумора, за да внесат мъдрост и да ободрят всяка ситуация. Интелигентните използват хумора като щит срещу унижението. Жестоките използват хумора като меч, за да обиждат другите.

Безотговорните използват хумора, за да избягат от отговорност. Глупакът приема хумора прекалено сериозно! Хуморът е спонтанен; да положиш усилие да бъдеш хумористичен е безсмислено.

Как се култивира чувство за хумор?

• Хуморът не е просто думи - той е лекотата на твоето Същество. Можеш да култивираш чувство за хумор по много начини:
•  Да бъдеш сърдечен и весел донася истинско чувство за хумор, за разлика от четенето и повтарянето на вицове.
•  Не взимай живота прекалено насериозно, защото няма да се измъкнеш жив от него!
•  Имай чувство на принадлежност с всички, включително и с тези, които не са дружелюбни.
•  Практикувай йога и медитация.
•  Имай непоклатима вяра в Божественото и в законите на кармата.
•  Бъди в компанията на онези, които живеят в знанието и които имат чувство за хумор.
•  Бъди готов да бъдеш клоун.

Източник БЛИЦ