събота, 30 март 2013 г.

Изкуството да живееш ми даде нов живот


Когато бях на около 20 години си купих книжката на Венцислав Евтимов Йога и я оставих на рафта с останалите книги. След време една позната я поиска да я прегледа и  така и не ми я върна.
1997 година, когато бях точно на 40 години, беше най-лошата година за мен. До тогава всичко за мен беше розово, имах стабилна работа, занимавах се с парашутизъм и парапланеризъм (във въздуха се чувствах щастлив и бях себе си), бях здрав и не можех дори и да си помисля, че нещо може да се промени. На 28.04.1997 излязох да летя и въпреки видно лошото време, аз реших да литна. Литнах, беше силно турболетно, парапланера се смачка, оправих го. Втори път се смачка, но тоя път не успях и паднах на земята с голяма скорост. Бях на косъм от смъртта, подариха ми втори живот, и лежейки в болницата си казах, че здравето вече в моя живот ще е номер 1.
Една година по-късно чух за курса Изкуството да живееш, знаех че изчиства и раздвижва тялото и точно от това имах нужда. Това беше първият курс на фондация Изкуството да живееш в България воден от чаровната полякина Илонка Павлук. Семето беше посято, но му трябваше време да порастне и израстне. Следващата година отново се включих в курса Изкуството да живееш, и тогава направих и 40 дена упражненията Сударшан Крия без прекъсване. Последва две, три години пауза и токава научих, че в Шумен има група и се събират всяка сряда да правят Сударшан Крия. Залата на Изкуството да живееш за мой късмет беше на 3 минути от моя дом и тогава усетих, че колкото и натоварен да е бил денят ми, след като практикувахме Сударшан крия се чувствах по лек, освежен и зареден с енергия. Но ми трябваха още 2 или три години, за да намеря време за ежедневните практики и тогава пак за мой късмет ми направиха началото на работното време от 8.00 на 9.00 . Последваха курсовете Изкуството да живееш част 2,  част 3, ДСН, Изкуството на медитацията, Курс за подготовка на инструктори, незабравимите срещи с Шри Шри Рави Шанкар. Първоначално ме водеше любопитството, но по-късно желание и осъзнатост.
            Сега 15 години след първия курс аз преоткрих себе си, намерих отговор на въпросите, които са ме вълнували, постигнах хармония, мир със себе си и околните, успокоих моя търсещ и лутащ се ум и всичко това постигнах благодарение на плодовете, на семето засято преди 15 години. Изпълнен съм благодарност и с удоволствие преподавам Изкуството да живееш - част 1 в Шумен и други градове. Открих, че коренът на моето щастие, което намирах във въздуха с парашут или парапланер, е да живееш в настоящия момент. Замислих се, че втория си шанс за живот го заслужих с промяната. 
            Чувствам се щастлив и горд, че съм част от промяната, която настъпва на нашата планета, част от идеята да направим света едно по-добро място за живеене, част от най-голямото семейство Изкуството да живееш.
 Благодаря ти Гуруджи (Шри Шри Рави Шанкар, основател на фондация Изкуството да живееш и създател на техниката Сударшан Крия), всичко това постигнах благодарение на теб!

Пламен Кателиев Кателиев, Шумен