Изкуството да живееш - Димпъл Гаджвани в България

 Димпъл Гаджвани e инструктор на Изкуството да живееш от Индия и повече от 10 години обучава желаещите на йога упражнения и дихателни техники, като Сударшан крия. Родена е в град Куллапу, близо до Момбай, но пътува в САЩ, Индия, Канада, и много страни по целия свят, за да преподава.

От колко време си учител на Изкуството да живееш?

В момента тече десетата ми година като инструктор на Изкуството да живееш.

Кога за първи път чу за фондация Изкуството да живееш?

Всъщност, аз никога не бях чувала за фондация Изкуството да живееш. Доста преди първия ми курс Изкуството да живееш, една от моите най-добри приятелки ми каза: „Защо не преминеш един курс  на Изкуството да живееш?”, но аз наистина не исках да го правя точно тогава. Мислех си, че знам какво е изкуството да живееш. Но тя някак си успя да ми направи подарък за рождения ден – курс Изкуството да живееш! И така се докоснах до Изкуството да живееш! Това се случи преди 11 години.

Какво образование имаш?

Имам магистърска степен по Защита на околната среда, също така имам диплома по компютърно програмиране. Имам доста наука зад гърба си.

Значи работата ти определено не е свързана с йога?

Да! Определено не е! Знаете ли, веднъж разговарях с Шри Шри Рави Шанкар за това, че не следвам особено професията си, не работя по нея. Понякога приятелите ми се опитват да се шегуват с това като казват: „О, не се притеснявай! Ти все пак работиш за спирането на замърсяването – това на мислите!”

Кога срещна Шри Шри Рави Шанкар за първи път и какви бяха първите ти впечатления от него?

Срещнах го, разбира се, преди 11 години – точно след като изкарах курса Изкуството да живееш – част  1. В рамките на 3 месеца го срещнах за първи път в Америка, където бях стажант. В началото, когато го видях, бях малко скептично настроена, защото когато имаш индийски корени, знаеш че има толкова много гурута, но не можеш да си сигурен дали този е Истинският. Затова бях скептична. Беше един вечерен сатсанг, имаше много хора в залата, а аз гледах всички, сякаш са най-странните хора на света – пеещи и танцуващи заедно. После бях поканена на сцената от Шри Шри Рави Шанкар, за да ме благослови, тъй като съм ученик от Индия и тогава, само за един миг, в който го погледнах, аз изпитах този мир и спокойствие, които бях търсила. Никога преди не бях преживявала нещо подобно. Той имаше толкова много любов, събрана в очите му, че аз изведнъж също я почувствах.

Димпъл Гаджвани и Шри Шри Рави Шанкар

Кога разбра, че искаш да се занимаваш с преподаване?

Не ми отне много време да разбера, че искам да преподавам. Още на първия ми курс Изкуството да живееш – част 1, си казах, че искам да съм като учителя ми и ще започна да преподавам  курсовете Изкуството да живееш.

В колко страни по света си преподавала?

Не съм ги броила, но мога да изброя някои – преподавала съм в САЩ, Холандия, Норвегия, направих няколко курса Изкуството да живееш в Германия и...толкова са много!

Има ли разлика в хората от различните страни, в които си преподавала?

Не мисля. Смятам че дълбоко в себе си всеки търси мир, спокойствие и любов в живота. И това е много интересно – как същината на всяко човешко същество всъщност е мир и любов. Курсовете Изкуството да живееш са перфектният инструмент, с който всеки човек може да достигне тази същина.

Имаш ли някакви планове? Какво искаш да постигнеш в живота?

Единствената цел, с която започнах да преподавам беше, че има много хора, особено жени, които преминават през депресия, стрес, емоционално неуравновесени са. Когато за първи път преживях курса Изкуството да живееш, аз изпитах тази стабилност на ума и чувствата. Чувствам, че всеки човек – без значение, дали е мъж или жена – има нужда  от това. Затова моята цел е да достигна до колкото може повече хора. Имам желанието да бъда инструмента, който ще донесе мир в живота на хората.

Семейството ти също ли познава Изкуството да живееш?

Да, разбира се! Родителите ми, братята и сестрите ми – всички са преминали през курсове на Изкуството да живееш. Също така – една от сестрите ми и нейния съпруг са учители на Изкуството да живееш.

Това не е първият ти път в България, нали?

Това е вторият ми път в България.

Какво ти харесва тук? Усещаш ли нещо различно, не като хора, а като страна?

Да, България е прекрасна страна! Харесват ми дърветата и спокойствието. Харесва ми, че живота не е прекалено забързан или забавен. И разбира се – хората тук са много приятни. Срещнах се с много добри хора, които някак ми напомниха на индийците, защото те са много топли, приятелски настроени, готови да те посрещнат добре – с една дума – Човечни. А такива хора се намират рядко!

Някои хора казват, че България е силен енергиен център. Мислиш ли, че това е вярно, и ако да – чувстваш ли тази енергия?

Да, разбира се. Наистина е енергиен център и в този смисъл – страната има голям потенциал. Но всеки човек в тази страна трябва да осъзнае какъв е личният му потенциал.

Значи личността е по-важна от мястото?

Разбира се, че и мястото го има. Но след толкова много хора, които са идвали и са си отишли, толкова много различни хора, които са управлявали тази страна, хората започват да събират сили, за да се борят за правата си. И това се усеща.

Има ли нещо, за което не те попитах, а си искала да кажеш?

Може би едно послание към всички хора.

Ние всички сме в тази надпревара, наречена живот. Всички вършат това, което трябва. Затова е много важно за нас да седнем удобно и да медитираме. Да се отпуснем, да направим малко дихателни упражнения и просто да видим накъде сме се запътили в живота. Не просто да вървим напред и в един момент да осъзнаем, че това не е пътят, по който искаме да вървим. Трябва отвреме-навреме да правим крачка назад и да си дадваме сметка накъде вървим. Това ми помогна много да достигна до мястото, на което се намирам в момента. Затова препоръчвам на всички да медитират и да дишат; да се вглеждат повече в себе си.

Фондация Изкуството да живееш

http://www.artofliving.org/bg-bg